Ако целта на човешкия дух
се съзира само в това всичко да проумее,
пресъхва въображението.
Един проумян свят
ще бъде скучен до крайност,
човешкият дух се нуждае
от загадката, както и от решенията,
от хаоса, както и от порядъка.
Ето защо,
колкото повече рационализмът расте,
толкова повече расте и
ирационализмът.