По въпроса за наследството бих разделил гърците на три категории: осъзнати, полуосъзнати и неосъзнаващи.
Първите - съвсем малцина - знаят. Усетили са страховитата тежест на наследството. Разбрали са нечовешката степен на съвършенство в словото и формата на древните. И това ги съкрушава.
Втoрите - мнозина - нямат пряко познание. Обаче са "чували". Те са като синовете на прочутия философ, които не разбират трудовете му, но виждат, че тези, които знаят, ги ценят и ги награждават. Славата ги дразни, но ги и ласкае. Винаги се надуват - когато обясняват на другите.
Третата категория - неосъзнаващите - са невинни и непорочни (тоест неуки: Макриянис, Теофилос, Народът). Чували са за древните от митове и легенди, които са усвоили като приказки. Те са тези, които създадоха народната традиция и изкуство. Те са единствените, които живеят без грижа за наследството. (Никос Диму)

По въпроса за наследството бих разделил гърците на три категории: осъзнати, полуосъзнати и неосъзнаващи. Първите - съвсем малцина - знаят. Усетили са страховитата тежест на наследството. Разбрали са нечовешката степен на съвършенство в словото и формата на древните. И това ги съкрушава. Втoрите - мнозина - нямат пряко познание. Обаче са "чували". Те са като синовете на прочутия философ, които не разбират трудовете му, но виждат, че тези, които знаят, ги ценят и ги награждават. Славата ги дразни, но ги и ласкае. Винаги се надуват - когато обясняват на другите. Третата категория - неосъзнаващите - са невинни и непорочни (тоест неуки: Макриянис, Теофилос, Народът). Чували са за древните от митове и легенди, които са усвоили като приказки. Те са тези, които създадоха народната традиция и изкуство. Те са единствените, които живеят без грижа за наследството.

Никос Диму

Свързани теми

въпрос грижа грък друг изкуство категория легенда мит народ наследство познание приказка син слава слово степен съвършенство тежест теза традиция труд философ форма чувал

Подобни цитати

Вие духовно деградирате от това, че вместо покаяние се занимавате със самоизяждане. А това е деструктивно. Защото духът в основата е друг. Духът на покаянието е смирението. Духът на самоизяждането е гордостта. Принудете себе си към честа изповед. Обявете война и на най-малката страст в своята душа. Кайте се така: "Господи, прости на мене, окаяната грешница. Съгреших пред Тебе с неверието си в благия Твой Промисъл. С малодушието си, със самосъжалението си. С вкаменяването на сърцето си. Само на Тебе се уповавам отсега, Милосърдни Господи, избави ме от лютия демон, който терзае моята душа. Да бъде във всичко Твоята свята воля. Слава Тебе”. И изобщо, винаги благодарете на Бога. Открито заставете себе си да изпълнявате това. Благодарете за това, че Той Ви поставя именно в тези условия, в които Вие можете да се спасите. Вижте цитата
Александър Белослюдов
Живеем в странно време. - Ако човек не псува и не пуши - той бива презиран. - Ако се учи добре, това означава,че е "зубар". - Обикновено добре облеченото момиче, с дълга пола, затворено сако, не излагащо се на показ, предизвиква недоумение. - А когато не разбирате кой стои пред вас, дали е момиче или момче - същество от третия пол - това се смята за нормално. Предупреждавам момичетата: вие ще бъдете като изгнаници, не в истинския смисъл, а в духовния смисъл, но този кръст на последните времена трябва да се носи. И го носят. Куражът им не си отива. Няма нужда да проповядвате с думи, да хвърляте бисера, да убеждавате в нещо. Поведението е най-висшата форма на проповядване. Когато видят, че не сте същите като всички, и твърдо поддържате правото си да бъдете достойни, скромни хора, рано или късно това ще предизвика уважение. Вижте цитата
Евгений Соколов
Ужасно нещо е лагерът, нито един човек на този свят не трябва да знае какво е това. Лагерният опит е изцяло отрицателен, до последната минута. Човек става само по-лош. Другояче не може и да бъде. В лагера има много неща, които човек никога не бива да вижда. Но да се види дъното на живота – това не е най-страшното. Най-страшното е, когато човек започне постоянно да усеща това дъно в собствения си живот, когато моралните му критерии се заимстват от лагерния опит, когато моралът на апашите започва да придобива валидност и в свободния му живот. Когато човешкият ум започва не само да оправдава тези лагерни чувства, но и да им служи. Познавам много интелигентни хора – а и не само интелигентни, – които бяха възприели за тайни граници в живота си именно апашките критерии. В битката на тези хора с лагера бе победил лагерът. Вижте цитата
Варлам Шаламов
Не бива например да ни учудва фактът, че след победата над съветския отбор спекуланти са продавали по 100 долара чифт скъсани билети. Въпреки че желанието да се сгреем на лъчите на чуждата слава съществува във всеки от нас в някаква степен, явно има нещо особено у хората, които са чакали на студа, за да дадат 50 долара са късче билет от мач, на който не са присъствали само и само за да "покажат" на приятелите си, като се приберат, че са били на голямата победа. Що за хора са това? Ако съм прав, те не са страстни привърженици на хокея. Те са хора със скрит личен недостатък - ниска самооценка. Дълбоко в себе си те имат усещането за ниска лична стойност, което ги кара да търсят престиж не чрез постигането или представянето на свои собствени достижения, а от произвеждането и представянето на връзки с други, които имат такива достижения. Вижте цитата
Робърт Чалдини
Никога не забравяйте, че до тридесет годишната възраст от земния си живот Божият Син е бил дърводелец, имал е мазоли по ръцете и не се срамувал да протегне ръка и да получи заплащане за плугове и яреми, които Той е изработвал, както е казано във времето на мъченик Юстин Философ. Големият интелектуалец апостол Павел не се е срамувал след дневната си проповед през нощта да прави чували, шатри и постелки от козя вълна, както е било обичайно на Изток по това време. Свети Василий Велики и свети Йоан Богослов, както и всички останали светии също са работили. Ето защо не трябва да се срамуваме и да се страхуваме от каквато и да е работа, трябва да се срамуваме и да се боим единствено от греха. Тогава наистина чрез нашата вяра и чрез нашия живот във вярата ние ще осъществим смисъла и целта на нашето съществуване в този свят, тоест ще получим блаженство в нашето истинско Небесно Отечество. Вижте цитата
Павле (Сръбски)