Когато се видяхме за последно, той ми каза нещо, което запомних: "Ти имаш неспокойна душа – рече и ме погали в ямката отзад на шията, защото знаеше, че изтръпвам от това докосване. – Дано намериш покой, когато пораснеш. Но се съмнявам. Желая ти го, но се съмнявам."