Често ме описват като спокоен, мълчалив и въздържан. Понякога в това описание се съдържа нещо отрицателно. Но аз не мога да отговоря въодушевено на някой банален въпрос. Това не е заради арогатност или незаинтересованост, а защото приемам въпросите насериозно. Ако възприемам всичко ликувайки, нещата, за които си струва да се ликува, ще загубят своята стойност. Един пример: Торино ми харесва точно заради това - там няма много поводи за ликуване. През зимата често е мъгливо и мрачно, слънцето го няма със седмици. Това ми харесва. Не искам да прозвучи като клише, но времето в Торино прилича на живота. Скръбта е част от радостта. Не може винаги да е слънчево. Мъглата дори прави слънцето по-ценно, когато то отново изгрее.