Наследили сме невероятно красива и сложна градина, но по-тревожното е, че сме били ужасяващо лоши градинари. Не сме си направили труда да се запознаем с най-простите принципи на градинарство. Пренебрегвайки своята градина, ние натрупваме за себе си – и то в не много далечно бъдеще – условията за световна катастрофа, ужасна колкото атомна война; но го правим с цялото скучно самодоволство на глупаво дете, кълцащо Рембранд с чифт ножици. Продължаваме, година след година, по целия свят, да създаваме прашни долини и ерозията, да изсичаме горите и експлоатираме пасищата, да замърсяваме с промишлени отпадъци една от нашите най-жизненоважни стоки, водата, и през цялото време се размножаваме със свирепостта на кафявия плъх; а после се чудим защо няма достатъчно храна, която да стигне за всички. Стоим настрана от природата, като се мислим за самия Бог. Това винаги е било опасно положение.
Джералд ДарълСвързани теми
било бог бъдеще вода война време година гора градина градинар градинарство дете долина ерозия катастрофа ножица отпадък пасище плъх положение принцип природа самодоволство свирепост свят стока труд условие храна чифтПодобни цитати
Винаги всичко е било само приблизително, само почти, останалото е безсмислица. Когато мислим и не спираме да мислим, което наричаме философстване, ние в крайна сметка стигаме до извода, че сме мислили погрешно. Всички досега са мислили погрешно, независимо от имената, които са носили, независимо от писанията, които са написали, ала все пак са се отказали не по собствено желание, не по своя воля, а по волята на природата, поради болест, лудост, смърт накрая. Не са искали да спрат, въпреки лишенията, въпреки ужасността, въпреки чудовищността напук на всички правила и предупреждения. Те всички обаче са стигали до погрешни изводи и в края на краищата до нищо, независимо какво е това нищо, за което ние наистина знаем, че е нищо, ала в същото време знаем още и че не може да съществува, то проваля всичко, до него свършва всичко и достига края си накрая.
Томас Бернхард
Любовта, струва ми се, е онова състояние, в което човек е най-доволен. Ако това звучи парадоксално, помнете предупреждението на Рилке: любовта се състои в това да оставите на любимия човек пространство да бъде себе си, като същевременно осигурявате сигурността, в която азът може да процъфтява. Като дете винаги съм се чувствал неспокоен и малко ограничен сред хората, особено семейството ми. Самотата беше блаженство, но не се постигаше лесно. Винаги се чувствах стресиращо - където и да бях, имаше какво да правя, някой да угодя, задължение да се изпълни, роля неадекватно изпълнена: нещо не е наред. Ставането, от друга страна, беше облекчение. Никога не съм бил толкова щастлив, както когато отивах сам някъде и колкото повече време отнемаше, толкова по-добре. Ходенето беше приятно, карането на велосипед приятно, пътуванията с автобус забавни. Но влакът беше истински рай.
Тони Джъд
Хората често казват един на друг: аз те обичам. Но когато целувчиците свършат, любовта също свършва. Защото любовта иска жертва, а тази жертва се принася трудно, жал ни е за самите нас, не ни се иска за любимия нещо да направим, да пострадаме, да потърпим, да се смирим, да простим най-дребното. И се получава следното: само как се обичаха, а след десет минути се карат.
Значи любов няма, защото любовта обезателно изисква страдания за любимия: ето заради любимия, заради своята любов аз ще помълча, заради любимия ще потърпя...
Истинска е само тази любов, която не бяга от кръст, не се бои от страдания, готова е за рани и за смърт заради любимия, която във време на изкушения не отпада, а обратно – още повече се възпламенява, още повече се радва поради това, че може да се прояви.
Защото любовта може да се прояви само в изпитания, само в изкушения. Затова и те се допускат от Бога – за да прояви човекът своята любов...
Дмитрий Смирнов
Далеч не сме Голямото Зло, бих казал дори, че сме Големият Защитник. Изпращали сме мъжете и жените от въоръжените сили на Съединените щати в други части на света да се борят срещу потисничеството. Победихме фашизма. Победихме и комунизма. Спасихме Европа през Първата и Втората световни войни. Бяхме готови да го направим и се радвам, че го направихме. Отидохме в Корея. Отидохме във Виетнам. И всичко това в интерес на запазването на правата на човека.
И когато всички тези конфликти приключиха, какво направихме ние? Останахме и завладяхме? Дали си казахме: "Окей, победихме Германия и сега Германия ни принадлежи. Победихме Япония и така Япония ни принадлежи." Не. Какво напраихме? Изградихме ги. Дадохме им демократични системи, които те прегърнаха напълно и с цялата си душа. Поискахме ли земя? Не, единствената земя, която сме поискали, е тази, на която да погребем нашите загинали. Ето такава нация сме ние.
Колин Пауъл
Аз съм дете на века, дете на неверието и съмнението от раждането си до днес, че и (зная го) до гроб. Какви страшни мъки ми е струвала и ми струва сега тази жажда да вярвам, която укрепва в душата ми толкова повече, колкото повече намирaм в себе си обратни доводи. И все пак понякога Бог ми провожда мигове, в които съм напълно спокоен; в тези мигове аз обичам и виждам, че и мен ме обичат – та тъкмо в такива мигове аз изградих за себе си такъв символ на вярата, в който всичко е ясно и свято за мен. Символът е много прост и е следният: да вярваш, че няма нищо по прекрасно, по-дълбоко, по-симпатично, по-разумно, по-мъжествено и по-съвършено от Христос. И не само няма, казвам си аз с ревнива любов, но и не може да има. Нещо повече, ако някой би ми доказал, че Христос е извън истината и истината наистина се окажеше извън Христос, аз все пак бих предпочел да остана с Христос, отколкото с истината.
Фьодор Достоевски