През последните години, след едно дълго откъсване на поетите и писателите ни от нашата действителност и хабене на ценни творчески сили в едно безплодно визионерство, погледите биват насочени отново към нея. Това е разбира се отрадно явление, ала за жалост към родната действителност се пристъпва с един твърде повърхностен интерес, вижда се само външното: дудуците, гайдите, харманите - без да може някой да нирне и в съкровищниците на българската душа. Този чисто предметен интерес не ще доведе до нищо ценно. Ще имаме само възпроизвеждания на онова, което всеки вижда в нашата действителност, най-много един лирично обагрен реализъм, но не и творчество с откровения за българската душа, каквото е творчеството на големите руски писатели, с откровения за руската душа. А защо това е тъй - защото новите пионери на родната литература виждат само външното, без да имат оглъбено отношение към нашия живот, както имаха руските писатели към руския?
Константин ГълъбовСвързани теми
възпроизвеждане гайда година действителност дудук душа жалост живот имам интерес литература нищо откровение откъсване отношение пионер писател поглед поет реализъм сила съкровищница творчество хабене харман явлениеПодобни цитати
На младини не вярвах в Бог. Атеист в семейството на свещеник е все едно гъска в овче стадо - рядко явление. Когато казах на баща ми, че не искам да вървя по неговите стъпки, защото не вярвам в Бог, той въпреки очакванията си, не ми се разсърди. Просто ме погледна така, както лекар поглежда тежкоболен и ми каза, че към истинската вяра се идва чрез съмненията. Съмненията - това са изкушения, които трябва да преодолееш, за да придобиеш силна, непобедима вяра. На мен това нещо ми отне 40 години. Дойде ден (баща ми вече не беше на този свят), когато аз осъзнах, че Бог съществува. Всяка една разгадана тайна на вселената, всяко едно ново откритие ме приближаваше към мисълта за съществуването на непостижим Висш Замисъл, Закон над всички закони. Мен по инерция продължават да ме смятат за материалист, но истината е, че отдавна не съм такъв. Аз придобих вяра след дълги години на отрицание и моята вяра е силна, точно както ми предсказа баща ми.
Никола Тесла
Детето се нуждае от много любов и много нежност, а също и от много ръководство. То иска да седнеш до него, да ти разкаже за своите проблеми, иска ласкаво да го помилваш и да го целунеш. Когато детето е неспокойно и немирно, трябва мама да го вземе на ръце, да го прегърне и да го целуне, за да се успокои, и умиротвори. Ако човек се е наситил на нежност и любов, когато е бил малко дете, то впоследствие той ще има сили, да преодолее всички проблеми, с който се сблъска в живота си.
Но жените са принудени да работят, защото на нас все не ни достигат парите. В резултат от това, децата се лишават от своята мама. Заради нещо нищожно ние губим смисъла и целта на семейството. Истината е, че на нас не ни достигат парите, защото винаги искаме най-новия телевизор, най-модерната кола и множество други украшения. Нас ни унищожава суетата на тоя век и като не можем да се контролираме, постоянно искаме повече и повече, а в резултат дечицата ни остават без любов и внимание.
Паисий Светогорец
Защо мнозина не разбират беседите за духовните неща?
Поради затлъстялост на сърцето. Ако сърцето е преизпълнено с пристрастия към земното, то загрубява, както е казано: "угои се, задебеля и затлъстя". В този вид то тегли надолу като котва и приковава о земята душата с нейния ум. Така, въртейки се в кръга на низкото, сърцето става неспособно и не може да се издигне към небесното - като птица, натежала от храна. Пребивавайки в земното и греховното, то не вижда възвишеното, и целият му строй му е противен...Небесното е област, съвършено незпозната за него. Умът и сърцето нямат нищо в своите разбирания и опит, които да приложат към тамошното, та да видят небесното поне "смътно като през огледало". Ето защо нито мислят за това, нито искат да слушат другите, които разсъждават, нито пък отварят книгите, които пишат за това. Не поради това ли у мнозина ще видите понякога не едно светско списание, но нито едно духовно такова, нито пък духовна книга, нито дори Евангелието?
Теофан Затворник
Най-важният урок е следният: че в продължение на две поколения Америка е била без политическа визия за своята съдба. Не консервативна; не либерална. Има само две уморени индивидуалистични идеологии, които по своята същност са неспособни да различат общото благо и да обединят страната, за да го осигурят при настоящите обстоятелства. Ние сме управлявани от партии, които вече не знаят какво искат в голям смисъл, а само какво не искат в малък смисъл. Републиканците не искат програмите и реформите, които са наследство от Новия курс, Новата граница и Великото общество. Демократите не искат републиканците да ги съкращават. Но какви са крайните цели на партиите, независимо от размера и формата на правителството? Какво търсят по същество? Какъв образ на бъдещето управлява техните действия? Изглежда вече не знаят. Така че едва ли може да се очаква от публиката. Озоваваме се в Америка след визия.
Марк Лила
Преди да се омъжите е необходимо да изучите не само съпруга, но и неговите роднини и техните взаимоотношения. Попитайте дали той разбира, че съпругата е по-важна от бащата и майката и още повече от братята и сестрите. Ако той разбира това - добре, ако не го разбира - обяснете му и го попитайте дали е съгласен с това. Ако снаряд удари къщата и нещо падне върху съпругата и сестра му - от кой край трябва да се тежеста, за да се освободят жените? По християнски е правилно да се започне от края, където е съпругата. Ако той не разбира това, тогава сключването на брак с такъв мъж е необмислено. Има и друг вариант за това какво да направите: можете да станете толкова ценен човек за съпруга си, че той да седи в краката ви като в краката на своята принцеса, часове наред, не получавайки нищо в замяна и само да ви гледа с радост в очите. Вие трябва да се постараете той да ви заобича толкова много.
Дмитрий Смирнов