Ние искаме честно и сериозно отнасяне към делото на писателя, проникнати от съзнанието, че ако не се извърши прелом в литературния ни живот под знака на това отнасяне, българският писател ще стане още по-ненужен, отколкото е сега. Тайна ли е, че българският писател не се чете - че и като човек той не се ползва с особено уважение? Това се дължи на нечестното и несериозно отнасяне на литературната критика - на нечестното и несериозно отнасяне на някои писатели помежду им. Ние ще се опитаме да повием кормилото в друга посока.
Константин Гълъбов
Свързани теми
дело
друг
живот
знак
кормило
критика
отнасяне
писател
под
посока
прелом
стана
съзнание
тайна
уважение
чета
човек
Подобни цитати
Не беше така едно нещо да се превръща в друго, дете в жена. Останал си човекът, който си бил преди нещата да ти се случат. Човекът, който беше, когато си мислеше, че една малка струна може да определи хода на една година. Вие също станахте човекът, на когото се случиха определени неща. Който премина в царството, където вече не поставяхте под въпрос идеята да бъдете хванати в капан в една форма. Приехте тази форма, тази идентичност, надявахте се на признание от другите, надявахте се някой да я обича и вие.
Рейчъл Къшнър
И като бедната Федра, ние се влюбваме не в този, в когото искаме да се влюбим, а в този, който ни движи и понякога това е последният човек, в когото трябва да се влюбим. Неволният ни избор не винаги е правилният, а понякога всъщност е най-лошият, откъдето и страданието ни. И тогава, разбира се, има напълно различна ситуация на любящите хора, където с годините любовта, която някога са изпитвали един към друг, избледнява и те не могат да продължат. Усещат как любовта им умира, но не са в състояние да я върнат към живот.
Франсоа Лелорд
Творческата личност се подчинява на друг, по-висш закон от закона за обикновения дълг. За този, който е призван да осъществи велико дело, да направи откритие или извърши подвиг, придвижващ напред цялото човечество, за него истинската му родина вече не е отечеството, а неговото дело. Той се чувства в крайна сметка отговорен само пред една инстанция – пред тази задача, която му е предначертано да реши, и той по-скоро ще презре държавните и временните интереси, отколкото онова вътрешно задължение, което му е възложила особената му съдба, неповторимото му дарование.
Стефан Цвайг