Най-честата ни реакция към критиката е да се крием, избягвайки отрицателните отзиви, като по този начин (каква ирония?) всъщност осигуряваме провала си. Единственият начин да се пресече тази порочна практика е да бъдем забележителни. А единственият начин да избегнем критиката е да бъдем скучни и предвидими... прекрасен избор, нали?