Има евангелско внушение: Бъди неотстъпчив в поведението си, когато отстояваш истината и справедливостта.
Но да бъдеш неотстъпчив не значи да бъдеш твърдоглав! Откъде извира сигурността ти, че твоята истина е цялата? И че чувството ти за справедливост е единственото?
Винаги трябва да си готов и разположен да промениш убеждението си, ако то е изградено върху обстоятелства, които вчера са изглеждали по един начин, а днес ти се разкриват по друг.
Така че неотстъпчивостта е свята само когато се окаже свята!
Но винаги, даже когато си убедено неотстъпчив, обноските и въобще говорът ти трябва да бъде благ и добронамерен.
Много ще бъда доволен, ако чуете добре:
И святата неотстъпчивост не означава фанатизъм.