Когато бях на седемнайсет години, за първи път се влюбих в един художник, който се оказа моята голяма любов. И първата ми любов, с когото в момента сме добри приятели, без намесата на нещо интимно и без да е валидна поговорката, че първата любов ръжда не хваща. Всъщност, при мен приятелството не хваща ражда. Аз по принцип съм емоционална и влюбчива натура. И аз се влюбих в него. Той приличаше на Георги Христов, моя любим изпълнител. Имаше неприятна прилика с него и дори пееше така добре, както него. Той се казваше Денис. Но тази любов не видя реализация, защото ми е трудно да си спомня какво се случи, но той беше по-темпераментен от мене и пожела много рано да консумираме връзката си, а аз не бях готова за това. И се размина във времето нашата за кратко възникнала любов, влюбване. (Сашка Васева)

Когато бях на седемнайсет години, за първи път се влюбих в един художник, който се оказа моята голяма любов. И първата ми любов, с когото в момента сме добри приятели, без намесата на нещо интимно и без да е валидна поговорката, че първата любов ръжда не хваща. Всъщност, при мен приятелството не хваща ражда. Аз по принцип съм емоционална и влюбчива натура. И аз се влюбих в него. Той приличаше на Георги Христов, моя любим изпълнител. Имаше неприятна прилика с него и дори пееше така добре, както него. Той се казваше Денис. Но тази любов не видя реализация, защото ми е трудно да си спомня какво се случи, но той беше по-темпераментен от мене и пожела много рано да консумираме връзката си, а аз не бях готова за това. И се размина във времето нашата за кратко възникнала любов, влюбване.

Сашка Васева

Свързани теми

влюбване време връзка година изпълнител имам любов момент намеса натура нещо поговорка прилика принцип приятел приятелство път реализация ръжда художник

Подобни цитати

Системният възглед за природата и човека очевидно не е антропоцентричен, но не е нехуманистичен за всичко това. Тя ни позволява да разберем, че човекът е един вид система в сложна и обхващаща йерархия на природата и в същото време ни казва, че всички системи имат стойност и присъща стойност. Те са ориентирани към целите, самоподдържащи се и самосъздаващи се изрази на склонността на природата към ред и приспособяване. Статутът на човека не се намалява, като се признае амебата за негов роднина, нито като се признае, че социокултурните системи са негови суперсистеми. Виждането на себе си като свързваща връзка в сложна естествена йерархия отменя антропоцентризма на човека, но виждането на самата йерархия като израз на самореждаща се и самосъздаваща се природа укрепва самочувствието му и насърчава неговия хуманизъм. Вижте цитата
Ервин Ласло