Знаете ли, питат ме: ако бях на пустинен остров и не познавах никого, който да е виждал онова, което съм написал, бих ли продължил да пиша. Отговорът ми е най-категорично "да". Бих продължил да пиша, заради компанията. Защото създавам един въображаем – винаги е въображаем – свят, в който бих желал да живея.