Само за 6 месеца съсипаха всичко, което ние градихме години наред! Няма от какво да ни е срам, защото постигнахме много.Молим симпатизантите ни да отидат и да се ваксинират. Трябва да се обединим и да преодолеем кризата като се ваксинираме масово. 50 000 - 100 000 трябва да са ваксинираните на ден, за да спрем високата заболеваемост в България и да предотвратим загубата на стотици човешки животи дневно.Трябва да се срамуваме от това, което Румен Радев и Стойчо Кацарев направиха с ваксинациите! Когато в цял свят икономиката работи, ние ще плащаме с пари на данъкоплатците за подкрепа за предприятията и за тестове. Учениците няма да ходят на училище, а вечерта ще могат да се събират в дискотеките. Това е пълен абсурд! Безхаберието на Радев и Кацаров коства човешки животи!
Бойко БорисовСвързани теми
абсурд година ден живот загуба икономика криза пара подкрепа предприятие работа свят стотица тест училищеПодобни цитати
Вашата задача е не просто да направите нещо ново, вашата задача е да направите фундаментално нова стъпка. Вижте как се развива светът днес. Има държави, които са несравнимо по-големи от нашата по население, има държави, където технологиите, съвременните методи на управление са много по-ефективни от нашите. Но възниква въпросът: ако съществуваме повече от 1000 години и активно се развиваме и укрепваме, означава ли, че имаме нещо, което допринася за това? Това "нещо" е вътрешен "ядрен реактор" на нашия народ, руски човек, руски човек, който ни позволява да вървим напред. Това е един вид пасионарност, за която говори Гумильов, която тласка страната ни напред. И така, вие, тези, които сега навлизате в активен живот, трябва да имате това предвид и да постигнете качествено по-добри резултати.
Владимир Путин
Като чуят за тези различни възможности, хората понякога възкликват прибързано, че разбира се не може да има мисъл в съзнанието на Учителя да избере нещо друго освен това, което помага най-много на човечеството - забележка, която по-доброто знание би им попречило да направят. Никога не трябва да забравяме, че има и други еволюции в слънчевата система освен нашата собствена и без съмнение е необходимо за осъществяването на обширния план на Логоса да има адепти, работещи по всичките седем линии, които споменахме . Със сигурност изборът на Учителя би бил да отиде навсякъде, където работата му е най-необходима - да постави услугите си с абсолютна безкористност на разположение на Силите, отговарящи за тази част от великата схема на еволюцията.
Чарлз Ледбитър
Може да не си първият мъж в живота и, нито последният, нито единственият. Тя е обичала и преди, може би ще обича отново... Но ако тя те обича сега, какво друго има значение?
Тя не е перфектна, ти също не си, и е възможно двамата никога да не сте перфектна двойка. Но ако тя може да те разсмее, да те накара да премисляш и признава, че е човешко да се греши, дръж я и и дай всичко, което можеш. Тя може да не мисли за теб във всяка секунда от деня, но ти е дала част от себе си, за която знае, че може да разбита – сърцето си. Така че не я наранявай, не я променяй, не я анализирай и не очаквай от нея повече, отколкото може да ти даде.
Усмихвай се, когато те прави щастлив, когато те ядосва – кажи и, а когато я няма... ще ти липсва.
Боб Марли
Колко крехък е животът! Колко ценни са минутите, които ни доставят радостта от общуването! Колко е важно да общуваме, докато сме живи! В края на краищата и животът в Царството Божие също ще бъде живот в общение с Бога и Неговите светии.
Нима не виждаме често около нас, че смъртта събира повече хора, отколкото радостните поводи? Многобройните роднини по-скоро ще се съберат за смърт или помен, отколкото за рожден ден. Докато човек е жив, изглежда че има още много време напред. Ще имаме време и да се срещнем, и да поговорим и така нататък... Но идва момент, когато вече нищо няма да успееш. Нищо няма да можеш да добавиш.
Намирайте време за общуване. Казвайте си добри думи. Нека вашето семейство и приятели знаят, че са ви скъпи, че ги обичате.
Андрей Дудченко
Не ни искат и това си е! Още от най-крехка възраст пречим. Докато бях ученик в музикалното училище, хазяйката ми обясняваше, че обичала да си поспива до обяд – след това можело да свиря, докато дойдат гостите за поредния жур, тогава така се казваше. В следващата квартира не харесваха пък високите тонове, дразнели ги, и тях, и кучето им. По-късно съседите оставяха възмутени бележки в пощенската кутия: "Стига вече с това пиано, като че ли 100 бизона тичат". (И това за старинното ми италианско чело!) Че сме излишни в тази страна, започнах да се досещам още преди години: "Оплакват се от провинцията, че свирите много Бах” – скараха ми се веднъж в Концертна дирекция. Вече бях известен артист, концертирах из цялата страна: "Ама много съвременна музика слагаш в програмите си!” – сърдеха се познати и колеги.
Венцеслав Николов