Само за 6 месеца съсипаха всичко, което ние градихме години наред! Няма от какво да ни е срам, защото постигнахме много.Молим симпатизантите ни да отидат и да се ваксинират. Трябва да се обединим и да преодолеем кризата като се ваксинираме масово. 50 000 - 100 000 трябва да са ваксинираните на ден, за да спрем високата заболеваемост в България и да предотвратим загубата на стотици човешки животи дневно.Трябва да се срамуваме от това, което Румен Радев и Стойчо Кацарев направиха с ваксинациите! Когато в цял свят икономиката работи, ние ще плащаме с пари на данъкоплатците за подкрепа за предприятията и за тестове. Учениците няма да ходят на училище, а вечерта ще могат да се събират в дискотеките. Това е пълен абсурд! Безхаберието на Радев и Кацаров коства човешки животи!
Бойко БорисовСвързани теми
абсурд безхаберие ваксинация вечер година данъкоплатец ден дискотека живот заболеваемост загуба икономика криза месец пара подкрепа предприятие работа свят симпатизант срам стотица тест ученик училищеПодобни цитати
Вашата задача е не просто да направите нещо ново, вашата задача е да направите фундаментално нова стъпка. Вижте как се развива светът днес. Има държави, които са несравнимо по-големи от нашата по население, има държави, където технологиите, съвременните методи на управление са много по-ефективни от нашите. Но възниква въпросът: ако съществуваме повече от 1000 години и активно се развиваме и укрепваме, означава ли, че имаме нещо, което допринася за това? Това "нещо" е вътрешен "ядрен реактор" на нашия народ, руски човек, руски човек, който ни позволява да вървим напред. Това е един вид пасионарност, за която говори Гумильов, която тласка страната ни напред. И така, вие, тези, които сега навлизате в активен живот, трябва да имате това предвид и да постигнете качествено по-добри резултати.
Владимир Путин
Като чуят за тези различни възможности, хората понякога възкликват прибързано, че разбира се не може да има мисъл в съзнанието на Учителя да избере нещо друго освен това, което помага най-много на човечеството - забележка, която по-доброто знание би им попречило да направят. Никога не трябва да забравяме, че има и други еволюции в слънчевата система освен нашата собствена и без съмнение е необходимо за осъществяването на обширния план на Логоса да има адепти, работещи по всичките седем линии, които споменахме . Със сигурност изборът на Учителя би бил да отиде навсякъде, където работата му е най-необходима - да постави услугите си с абсолютна безкористност на разположение на Силите, отговарящи за тази част от великата схема на еволюцията.
Чарлз Ледбитър
Може да не си първият мъж в живота и, нито последният, нито единственият. Тя е обичала и преди, може би ще обича отново... Но ако тя те обича сега, какво друго има значение?
Тя не е перфектна, ти също не си, и е възможно двамата никога да не сте перфектна двойка. Но ако тя може да те разсмее, да те накара да премисляш и признава, че е човешко да се греши, дръж я и и дай всичко, което можеш. Тя може да не мисли за теб във всяка секунда от деня, но ти е дала част от себе си, за която знае, че може да разбита – сърцето си. Така че не я наранявай, не я променяй, не я анализирай и не очаквай от нея повече, отколкото може да ти даде.
Усмихвай се, когато те прави щастлив, когато те ядосва – кажи и, а когато я няма... ще ти липсва.
Боб Марли
Колко крехък е животът! Колко ценни са минутите, които ни доставят радостта от общуването! Колко е важно да общуваме, докато сме живи! В края на краищата и животът в Царството Божие също ще бъде живот в общение с Бога и Неговите светии.
Нима не виждаме често около нас, че смъртта събира повече хора, отколкото радостните поводи? Многобройните роднини по-скоро ще се съберат за смърт или помен, отколкото за рожден ден. Докато човек е жив, изглежда че има още много време напред. Ще имаме време и да се срещнем, и да поговорим и така нататък... Но идва момент, когато вече нищо няма да успееш. Нищо няма да можеш да добавиш.
Намирайте време за общуване. Казвайте си добри думи. Нека вашето семейство и приятели знаят, че са ви скъпи, че ги обичате.
Андрей Дудченко
Не ни искат и това си е! Още от най-крехка възраст пречим. Докато бях ученик в музикалното училище, хазяйката ми обясняваше, че обичала да си поспива до обяд – след това можело да свиря, докато дойдат гостите за поредния жур, тогава така се казваше. В следващата квартира не харесваха пък високите тонове, дразнели ги, и тях, и кучето им. По-късно съседите оставяха възмутени бележки в пощенската кутия: "Стига вече с това пиано, като че ли 100 бизона тичат". (И това за старинното ми италианско чело!) Че сме излишни в тази страна, започнах да се досещам още преди години: "Оплакват се от провинцията, че свирите много Бах” – скараха ми се веднъж в Концертна дирекция. Вече бях известен артист, концертирах из цялата страна: "Ама много съвременна музика слагаш в програмите си!” – сърдеха се познати и колеги.
Венцеслав Николов