Изследвали ли сме нещо до най-малкия детайл, то загубва за нас ценността си. Следователно трябва да се предпазваме от това изобщо да изследваме нещо до най-малкия детайл. Само че ние не можем другояче освен да изследваме всичко до най-малкия детайл, това е нашето нещастие, така разрушаваме всичко и унищожаваме всичко, едва ли не вече сме унищожили всичко. Изследвали сме толкова дълго един ред от Гьоте, че вече не ни изглежда така прекрасен, както в началото, и постепенно загубва своята ценност за нас, а онова, което в началото ни е изглеждало като най-прекрасния стих изобщо, накрая е вече елементарно разочарование. Накрая сме разочаровани от всичко, което сме изследвали до най-малкия детайл. (...) Накрая вече не изпитваме никакво удоволствие от изкуството, както и от живота, и това е съвсем естествено, защото с времето сме загубили наивността, а с нея и глупостта. Но вместо това си спечелваме само нещастие.
Томас БернхардСвързани теми
време глупост детайл живот изкуство наивност начало нещастие нещо разочарование ред стих удоволствие ценностПодобни цитати
Сърцето трябва да се подготви за съединяване с Господа в светото Причастие. Постът е необходим за смиряване на тялото, защото когато тялото се смири, ще се смири и душата. Църквата е установила как трябва да се пости. Сърцето трябва да се подготви. Можем да не ядем нищо, а сърцето ни да е пълно със злоба и омраза. Как ще се подготвим за свето Причастие, когато не понасяме отделни хора? Ще приемем свето Причастие, но не за спасение, защото сме задържали в себе си някои адски свойства, които са зли.
Всички свети Отци преминали през добър, мирен, тих живот са казвали, че съвършенството на християнския живот е съвършеното смирение. Търпението е най необходимото нещо в живота. Всичко търпи и всичко се прощава. Ако ние храним добри мисли и желания, те ще ни дадат радост и мир в този живот и особено във вечността; тогава ще видим, че няма смърт, че тя е победена. Господ е победил смъртта и ни е дарувал вечния живот!
Тадей
Аз съм дете на века, дете на неверието и съмнението от раждането си до днес, че и (зная го) до гроб. Какви страшни мъки ми е струвала и ми струва сега тази жажда да вярвам, която укрепва в душата ми толкова повече, колкото повече намирaм в себе си обратни доводи. И все пак понякога Бог ми провожда мигове, в които съм напълно спокоен; в тези мигове аз обичам и виждам, че и мен ме обичат – та тъкмо в такива мигове аз изградих за себе си такъв символ на вярата, в който всичко е ясно и свято за мен. Символът е много прост и е следният: да вярваш, че няма нищо по прекрасно, по-дълбоко, по-симпатично, по-разумно, по-мъжествено и по-съвършено от Христос. И не само няма, казвам си аз с ревнива любов, но и не може да има. Нещо повече, ако някой би ми доказал, че Христос е извън истината и истината наистина се окажеше извън Христос, аз все пак бих предпочел да остана с Христос, отколкото с истината.
Фьодор Достоевски
Преди да се омъжите е необходимо да изучите не само съпруга, но и неговите роднини и техните взаимоотношения. Попитайте дали той разбира, че съпругата е по-важна от бащата и майката и още повече от братята и сестрите. Ако той разбира това - добре, ако не го разбира - обяснете му и го попитайте дали е съгласен с това. Ако снаряд удари къщата и нещо падне върху съпругата и сестра му - от кой край трябва да се тежеста, за да се освободят жените? По християнски е правилно да се започне от края, където е съпругата. Ако той не разбира това, тогава сключването на брак с такъв мъж е необмислено. Има и друг вариант за това какво да направите: можете да станете толкова ценен човек за съпруга си, че той да седи в краката ви като в краката на своята принцеса, часове наред, не получавайки нищо в замяна и само да ви гледа с радост в очите. Вие трябва да се постараете той да ви заобича толкова много.
Дмитрий Смирнов
Нормално е да покажеш, че ти е скучно, – казваше тя. – Но никога не показвай, че те е страх. Те го усещат като акули и се нахвърлят. Гледай в края на масата – това удължава клепачите, – но никога не гледай надолу, от това вратът ти изглежда надиплен. Не стой изпъната – не си войник. Никога не раболепствай. Ако някой каже нещо обидно, попитай: "извинете?" – сякаш не си чула добре; в девет от десет случая няма да посмее да повтори. Никога не повишавай глас на сервитьор – това е вулгарно. Нека той да се склони към тебе – това им е работата. Не подръпвай ръкавиците и косите си. Винаги си придавай вид, сякаш имаш по-интересно занимание, но не показвай нетърпение. Когато се съмняваш в нещо, отиди в дамската стая, но без да бързаш. Грацията е спътница на безразличието. – Такива бяха нейните уроци. Въпреки отвращението ми към нея, трябва да си призная, че те ми свършиха много добра работа в живота.
Маргарет Атууд
Хората често казват един на друг: аз те обичам. Но когато целувчиците свършат, любовта също свършва. Защото любовта иска жертва, а тази жертва се принася трудно, жал ни е за самите нас, не ни се иска за любимия нещо да направим, да пострадаме, да потърпим, да се смирим, да простим най-дребното. И се получава следното: само как се обичаха, а след десет минути се карат.
Значи любов няма, защото любовта обезателно изисква страдания за любимия: ето заради любимия, заради своята любов аз ще помълча, заради любимия ще потърпя...
Истинска е само тази любов, която не бяга от кръст, не се бои от страдания, готова е за рани и за смърт заради любимия, която във време на изкушения не отпада, а обратно – още повече се възпламенява, още повече се радва поради това, че може да се прояви.
Защото любовта може да се прояви само в изпитания, само в изкушения. Затова и те се допускат от Бога – за да прояви човекът своята любов...
Дмитрий Смирнов