Възхищението прави хората слепи, то прави от възхищаващия се глупак. Повечето хора, ако веднъж изпаднат във възхищение, повече не излизат от него и по тази причина са глупави. Повечето хора по време на целия си живот са глупави само поради това, че се възхищават. Няма на какво да се възхищава човек, няма на какво, изобщо няма. Тъй на хората е изключително трудно да изпитват уважение и почитание, те се възхищават, това им излиза по-евтино. Възхищението е по-лесно от уважението и от почитанието, възхищението е качество на глупците. Само глупакът се възхищава, умният не се възхищава, той уважава, почита и разбира, така е. Само че към уважението, почитанието и разбирането спада и духът, а хората нямат дух, те пътуват бездуховно и фактически напълно лишени от дух (...) и напояват себе си и своята тъпота с възхищение. Състоянието на възхищение е състояние на слабост на духа, в това състояние на слабост на духа екзистират почти всички. (Томас Бернхард)

Възхищението прави хората слепи, то прави от възхищаващия се глупак. Повечето хора, ако веднъж изпаднат във възхищение, повече не излизат от него и по тази причина са глупави. Повечето хора по време на целия си живот са глупави само поради това, че се възхищават. Няма на какво да се възхищава човек, няма на какво, изобщо няма. Тъй на хората е изключително трудно да изпитват уважение и почитание, те се възхищават, това им излиза по-евтино. Възхищението е по-лесно от уважението и от почитанието, възхищението е качество на глупците. Само глупакът се възхищава, умният не се възхищава, той уважава, почита и разбира, така е. Само че към уважението, почитанието и разбирането спада и духът, а хората нямат дух, те пътуват бездуховно и фактически напълно лишени от дух (...) и напояват себе си и своята тъпота с възхищение. Състоянието на възхищение е състояние на слабост на духа, в това състояние на слабост на духа екзистират почти всички.

Томас Бернхард

Свързани теми

време възхищение глупак глупец дух живот качество почитание права причина разбиране слабост спад състояние тъпота уважение хора хоро човек

Подобни цитати

Казано е в Писанието: "Затова ще остави човек баща и майка и ще се прилепи до жена си". А мъжът често нарушава Божия закон. Вместо да обича жена си, да и служи до смърт, съпругът слуша какво му шепне мама. Макар че вече е крайно време да напусне майка си, особено ако тя се обърне срещу жена му. Мъжът винаги трябва за да защитава жена си пред майка си, баща си, братята си и всички останали, защото съпругата е неговото продължение, втората половина, това е светиня, дадена от Бог в тайнството на брака; заедно са домашната Църква, съсъд на Божията благодат. Но за съжаление, често съпругът се държи неправилно. Много често родителите също са неразумни, защото са пристрастни към детето си. Въпреки че на синът отдавна са му пораснали мустаци, татко и мама си мислят, че той им принадлежи, макар че той отдавна вече не принадлежи на тях, а на жена си. И когато хората не разбират напълно това и следват мислите, които дяволът им влага, тогава започва разрушаването на семейството. Вижте цитата
Дмитрий Смирнов
Никой не би останал езичник, ако бяхме истински християни. Сега християните са по-многобройни от езичниците. Когато на други изкуства един човек може да научи сто младежи, тук, въпреки факта, че има много учители, и те са много повече от учениците, никой не се присъединява. Учащите гледат на добродетелите на своите наставници и ако видят, че ние също искаме това, което искат и те, тоест почести и власт, тогава как могат да изпитват уважение към християнството? Те виждат порочен живот, земни души, виждат, че ние сме също толкова пристрастени към парите, колкото и те, даже и повече, треперим пред смъртта също като тях, страхуваме се от бедността не по-малко от тях, роптаем като тях в болестите, еднакво обичаме властта и силата и измъчени от сребролюбие, се опитваме да се възползваме от благоприятна възможност. И така, защо биха повярвали! Заради знамения? Но тях вече ги няма. Заради праведния живот? Но той вече е погинал. Заради любовта? Но и следа от нея вече никъде не се вижда. Вижте цитата
Йоан Златоуст
Димитър Ангелов: - "Осем дена преди лицензирането ми се обажда Емил Костадинов, ми се обажда Митко Стефанов, казват Митко, Дуче, този човек не ни вдига телефоните, не ни вдига телефоните. Отива господинът в Англия, петдесет пъти му звъня – понеделник, вторник, сряда... Аз му звъня. Вдига ми, благоволява да ми вдигне 23.30, в сряда ли беше, във вторник ли, вече не помня, много нерви. Викам му, г-н Томов, кажете ми истината, ще имаме ли лиценз, няма ли да имаме лиценз, моля ви се. Кълна се в сина си, в ЦСКА се кълна, истината ви казвам. Моля ви се, кажете ми. - Митко, няма проблеми, всичко е точно. – Платихте ли, г-н Томов, кажете ми платихте ли, г-н Томов? Все пак 72 часа са много време до петък, това е цяла сряда, четвъртък и петък, ще се вдигнем, ще се намерят тези пари."; Николай Бареков: - "Много са, ако имаше парите. Ако ги нямаш?"; Димитър Ангелов: - "Ще се намерят пари. Ще се намерят, вярвайте ми. То не е говорено, то никой не е правил опита да говори...." Вижте цитата
Димитър Ангелов — Дучето
Наследили сме невероятно красива и сложна градина, но по-тревожното е, че сме били ужасяващо лоши градинари. Не сме си направили труда да се запознаем с най-простите принципи на градинарство. Пренебрегвайки своята градина, ние натрупваме за себе си – и то в ​​не много далечно бъдеще – условията за световна катастрофа, ужасна колкото атомна война; но го правим с цялото скучно самодоволство на глупаво дете, кълцащо Рембранд с чифт ножици. Продължаваме, година след година, по целия свят, да създаваме прашни долини и ерозията, да изсичаме горите и експлоатираме пасищата, да замърсяваме с промишлени отпадъци една от нашите най-жизненоважни стоки, водата, и през цялото време се размножаваме със свирепостта на кафявия плъх; а после се чудим защо няма достатъчно храна, която да стигне за всички. Стоим настрана от природата, като се мислим за самия Бог. Това винаги е било опасно положение. Вижте цитата
Джералд Даръл
Депресията е съблазнителна: тя обижда и дразни, плаши те и те привлича, изкушава те с обещанието си за сладка забрава, след това те завладява с почти сексуална сила, извива се покрай защитите ти, разтваря волята ти, нахлува в уморения дух така напълно че става трудно да си спомните, че някога сте живели без него... или да си представите, че може да живеете по този начин отново. С цялото коварство на самия Сатана, депресията ви убеждава, че нейното нашествие е изцяло ваша собствена идея, че сте го искали през цялото време. Замъглява частта от мозъка, която разсъждава, която различава правилното от грешното. Завладява те с топлите си, виновни, омразни удоволствия и, което е най-лошото, става познато. Изведнъж се озоваваш в плен на нещото, което най-много те ужасява. Работата ти се срива, приятелствата ти, бракът ти се свлича, но ти едва забелязваш: да си депресиран означава да си наполовина влюбен в бедствието. Вижте цитата
Стивън Картър