После той каза, че момичетата ги учели да четат и те издавали собствено списание с литературни произведения. Аз попитах какво е това "литературно произведение", а той ми обясни, че те пишели разкази и стихотворения и ги печатали.
- Със собствените си имена ли? - попитах аз.
- Да, - отвърна той.
Аз казах, че това е безсрамно: нима това не отблъсква младите хора? Кой ще поиска да си има за жена такава, дето си записва приумиците и ги представя на всеобщото внимание?