Димитър Ангелов: - "Осем дена преди лицензирането ми се обажда Емил Костадинов, ми се обажда Митко Стефанов, казват Митко, Дуче, този човек не ни вдига телефоните, не ни вдига телефоните. Отива господинът в Англия, петдесет пъти му звъня – понеделник, вторник, сряда... Аз му звъня. Вдига ми, благоволява да ми вдигне 23.30, в сряда ли беше, във вторник ли, вече не помня, много нерви. Викам му, г-н Томов, кажете ми истината, ще имаме ли лиценз, няма ли да имаме лиценз, моля ви се. Кълна се в сина си, в ЦСКА се кълна, истината ви казвам. Моля ви се, кажете ми. - Митко, няма проблеми, всичко е точно. – Платихте ли, г-н Томов, кажете ми платихте ли, г-н Томов? Все пак 72 часа са много време до петък, това е цяла сряда, четвъртък и петък, ще се вдигнем, ще се намерят тези пари."; Николай Бареков: - "Много са, ако имаше парите. Ако ги нямаш?"; Димитър Ангелов: - "Ще се намерят пари. Ще се намерят, вярвайте ми. То не е говорено, то никой не е правил опита да говори...."
Димитър Ангелов — ДучетоСвързани теми
време вторник говор господин ден имам истина кълн лиценз лицензиране нерв опит пара петък понеделник проблем син сряда теза телефон час четвъртък човекПодобни цитати
Възхищението прави хората слепи, то прави от възхищаващия се глупак. Повечето хора, ако веднъж изпаднат във възхищение, повече не излизат от него и по тази причина са глупави. Повечето хора по време на целия си живот са глупави само поради това, че се възхищават. Няма на какво да се възхищава човек, няма на какво, изобщо няма. Тъй на хората е изключително трудно да изпитват уважение и почитание, те се възхищават, това им излиза по-евтино. Възхищението е по-лесно от уважението и от почитанието, възхищението е качество на глупците. Само глупакът се възхищава, умният не се възхищава, той уважава, почита и разбира, така е. Само че към уважението, почитанието и разбирането спада и духът, а хората нямат дух, те пътуват бездуховно и фактически напълно лишени от дух (...) и напояват себе си и своята тъпота с възхищение. Състоянието на възхищение е състояние на слабост на духа, в това състояние на слабост на духа екзистират почти всички.
Томас Бернхард
Какво трябва да направим за децата си?
Не се грижете само за тялото на децата ви, защото и лисиците правят това за лисичетата. Но се погрижете за Бога в децата ви. Опазеният Бог ще стори всичко останало. И това, което събирате с мъка за децата си, Той ще им събере без мъка, бързо и лесно.
Не изгонвайте Бога от вашите деца, защото ще им изгоните мира, и щастието, и здравето, и добруването.
И цялата земя да оставите на оставените от Бога, ще я оставите на гладни, които ще изпоядат всичко и ще умрат от глад.
Не осигурявайте на децата си парче хляб, а парче душа и съвест. И децата ви ще бъдат осигурени, а вие благословени и в двата свята.
Царски деца са ви поверени. Истина, Царят няма да даде малка награда на тия, които са Му опазили царските синове и не са изтрили името на Родителя от паметта им.
Царят ви гледа през очите на децата ви и чака вашия отговор. Ако отговорът бъде смъртоносен, Царят ще си тръгне от децата ви и вие ще се грижите за трупове.
Николай Велимирович
Книгата ми – това са моите изложби през годините. "Лица” са събрани по време на пътуванията ми извън България. Те са от моментите, в които съм искал не просто да докажа, че съм бил пред Айфеловата кула в Париж или на Тауър бридж в Лондон. Хората там имат същите проблеми, които имам аз, ежедневни радости или скърби. Хубаво е да ги носим със себе си. И да ги показваме, когато можем. Така обединих един мой репортаж от Ирак, след това от Ню Йорк и от европейски столици. Вторият цикъл е "Съдби”, в него е животът на децата, лишени от родителска подкрепа, и възрастните хора, които са сами. Последният цикъл е "Нрави”, това са нравите ни български... В българския бит има още много неща, които ще ги има и при това доста дълго време. Но вярвам, че тези нрави постепенно ще започнат да отмират. Пример са селските събори – важно събитие за местната общност с традиционна програма, веселба, кебапчета и бира. Но пък в България започнаха да изчезват селата.
Росен Коларов
С една дума канарата не беше стратегическо място, но като нямаше друг изход, Хаджията каза по-скоро да се качим на тая канара и там да се скрием. То се знае, че и Хаджията не считаше тая канара удобно място за четата, но предпочете нея, отколкото да вървим напред или върнем назад сред бял ден и по този начин да изложим на явна опасност цялата чета. Някои от момчетата даже поискаха да възразят на Хаджията, че канарата ще бъде и гробница на дружината, но Хаджията нетърпеливо каза:
- Тук, тук, качвайте се, друг изход няма, пък и по-малко подозрителна местност от тая канара - също няма. Вървете!
...
Когато се стъмни до толкова, щото в нощната тая тъмнина балканските върхове не можеха да се различават, а се сливаха в едно, Хаджията заповяда да се приготвим и слезем от канарата.
- Само тихо и без шум - прибави войводата и тръгна напред.
Ранените подкрепвахме и подпомагахме в слизането, както това направихме и когато се качвахме на тая гостоприемна канара.
Хаджи Димитър
Първото, за което трябва да мислят мъжете, когато те сключват брак: на тях от Бога им се връчва крехко същество, на което те са казали: "Аз те обичам” – и тази любов трябва да бъде такава, че мъжът да е готов да пожертва всичко, целия свой живот, заради любовта към жената и от любов към своите деца. Мъжът се явява глава на семейството не затова, защото е мъж, а защото е образ на Христос и неговите жена и деца могат да видят в него този образ, т. е. образа на безграничната любов, на преданата любов, на самоотвержената любов, любов, която е готова на всичко, за да спаси, защити, нахрани, утеши, зарадва, възпитава своето семейство. Това трябва да помни всеки човек. Твърде лесно е за мъжа да мисли, че само защото е мъж, той има права върху своята жена, върху своята жена и върху своите деца. Това не е така. Ако той не е образ на Христос, то никой не му е задължен с никакво уважение, с никакъв страх, с никакво послушание.
Антоний Сурожски