Но никой не беше успял да улови по подходящ начин нещото за нея, на което самата тя се възхищаваше най-много - как можеше да каже с веждите си повече от всички книги в Националната библиотека. Тя се гордееше с тези видни полумесеци и ги използваше с голям ефект в ежедневието.