Природата продължаваше да се усмихва в разгара на неизбежното унищожение. Агресорът се смееше, а жертвата се смееше, докато животът му беше пречупен във вик на ужас. (Льоренс Вилялонга)

Природата продължаваше да се усмихва в разгара на неизбежното унищожение. Агресорът се смееше, а жертвата се смееше, докато животът му беше пречупен във вик на ужас.

Льоренс Вилялонга

Свързани теми

агресор вик жертва живот природа разгар ужас унищожение

Подобни цитати