Радикализмът обикновено просперира в пропастта между нарастващите очаквания и намаляващите възможности. Това е особено вярно, когато населението е младо, бездействащо и отегчено; където изкуството е обедняло; където забавленията – филми, театър, музика – са контролирани или отсъстват изобщо; и където младите мъже са отделени от утешителното и социализиращо присъствие на жените.