За да мислим, човек се обръща към присъствие, толкова ярко, че целият свят, който познава – включително целия този вътрешен свят на привидно аз, вярвания и ценности – е хвърлен завинаги в сянка, разкрит като лоша имитация на вечния ден. За да мислим, човек кани в самия си живот водач, който безупречно ще разглежда всяко действие и ще го мери с божествена и свята сила. Да помисля за това и още и след това да продължим и наистина да го направя.