Всичко беше бледосив камък, смътно перлен, като черупка, която Алиса може да вземе от морето и да прекара няколко дълги мига, втренчени в нея, преди да реши да запази или хвърли. Вътрешността на лилава мида, може би, очарователна със своята сребристост, която може да е началото на скъпоценен камък или просто петно от калта, в която е живяла.