Моментът, когато се достигне границата, когато няма нищо друго освен тъмнина: нещо идва на помощ, което не е реално. По друг начин всичко това е като лудост: луд човек, който не е помогнал от проблемите си с нищо реално, започва да се доверява на това, което не е реално, защото то му помага и има нужда от него, защото истинските неща продължават да не му помагат.