Моцарт съчетава спокойствие, меланхолия и трагична интензивност в една голяма лирическа импровизация. Над него всичко се носи на по-големия дух, който е Моцарт - духът на състрадание, на всеобщата любов, дори на страданието - дух, който не познава епоха, който принадлежи на всички епохи.