Разбрах нещо, когато бях там горе. Тази планина всъщност не означаваше нищо. Това не беше целта, която трябваше да празнувам. Това беше само краят – важното беше пътуването, а не дестинацията. Това беше това, което видях и направих по пътя. Ставаше дума за всички хора, с които споделях чай и които се бяха грижели за мен, когато имах най-голяма нужда от него.