Животът е твърде непредсказуем и абсурден, за да бъде превърнат в разказ. Единствената литературна форма на адекватен живот е лирическото стихотворение, винаги двусмислено и внушаващо. Затова Бродски винаги настояваше да го съдят не по биография, а по поезия.