Когато някой греши, е грешка да го предупредим да не отива по-далеч. Грешка е и да го оставиш сам. Правилният начин е да привлечем вниманието му към нещо по-добро и да оформим разговора си по такъв начин, че той да бъде изцяло погълнат от по-доброто. Тогава той ще забрави старите си грешки, старите си грешки и старите си желания и ще даде целия си живот и сила за изграждането на това по-добро, което е ангажирало новия му интерес.