Победихме, но на каква цена. Баща, убит от синовете му. Благодатният преврат, доставен от фаворита. А ти, майко, заключена толкова години. Има ли победи, подковани от съжаление? Или винаги трябва да се показваме достойни за сигурност? Ами ако не бях достойна?