Бях живяла много години, вървейки по грешни пътища, и тези дни се бяха уплътнили като гънките на акордеон в един инч време. Сега всичко се разшири. Животът ми ридаеше като красива молитва, моментите се разтягаха в часове, дните в години. Сега виждах, че е възможно да се живее дълъг живот зле или кратък живот добре и че всеки момент човек може да промени позицията си и след години на зимен сън да реши да изпълзи от бърлогата и да живее.