Водата се издигаше между ели, кедри и мадрони и я дърпаше, карайки я да иска да забрави огледа си и да седне на черните скали на плажа, където водата, узряла с водорасли, щеше да се плъзга точно извън обсега. . Там всяко сетиво щеше да бъде изпълнено до ръба и веднъж тя щеше да е жива.