Наистина беше хубаво нещо, помисли си Луна, когато беше на единадесет. Тя обичаше симетрията и липсата на симетрия. Единадесет беше число, което беше визуално равномерно, но функционално не - изглеждаше по един начин, а се държеше по съвсем друг начин. Точно като повечето единадесетгодишни, или поне тя предполагаше.