Намерих изолацията на този емигрантски живот за патетична. Дори след години живот в Париж моята кръстница Санди не беше по-различна. Тя щеше да отклони предложенията ми да общува с парижани. - Не говоря френски! 0 би казала тя със свиване на рамене. - Те не се интересуват от никой, който не говори техния език.