Като лобист той отдавна беше стигнал до заключението, че няма разлика в начина, по който демократите и републиканците управляват работата на правителството. Играта остана същата: винаги ставаше дума за услуги и приятели и кой контролираше тестото. Партийните етикети бяха просто начин да се следят екипите; проблемите бяха предимно дим и водевил. Никой не вярваше в нищо, освен в удържането на властта, каквото и да беше.