Сложих маска на лицето си, мислех, че така ще мога по-лесно да заспя. Грешах обаче: нямаше как да свикна с това, което виждам чрез нея. Струваше ми се, че не съм в автобуса, висящ на някаква пияна лодка, че всичко около нас е по-стегнато и по-тъмно, а тези габър и пънове отвън са още по-призрачни. Сякаш светът, когато сложим маска върху лицето си, става някак различен, по-тесен, по-малък или нещо подобно.