При спомена за него краката му се подкосяват; приятелите от детството са незаменими, и затова си налага да изпие бирата. Често приятелите от детството оставят усещане за безоблачно бебе, светлина и невинност. Бриньолв въздъхва, заради спомените и изпитата бира. Подпира се на ограда пред една малка дървена къща със заслон, който може да е какво ли не – склад, гараж, работилница; той познава хората, които живеят в нея, рибар на един от корабите и жена му; те имат пет деца и непрекъснато се карат и ругаят, никой не разбира какво ги задържа заедно; сигурно никога няма да проумеем какво вещество споява две различни същества за цял живот така силно, че дори омразата не може да ги раздели. (Йон Калман Стефансон)

При спомена за него краката му се подкосяват; приятелите от детството са незаменими, и затова си налага да изпие бирата. Често приятелите от детството оставят усещане за безоблачно бебе, светлина и невинност. Бриньолв въздъхва, заради спомените и изпитата бира. Подпира се на ограда пред една малка дървена къща със заслон, който може да е какво ли не – склад, гараж, работилница; той познава хората, които живеят в нея, рибар на един от корабите и жена му; те имат пет деца и непрекъснато се карат и ругаят, никой не разбира какво ги задържа заедно; сигурно никога няма да проумеем какво вещество споява две различни същества за цял живот така силно, че дори омразата не може да ги раздели.

Йон Калман Стефансон

Свързани теми

бебе бира вещество гараж дете детство жена живот заслон изпит имам карат кораб крак къща невинност ограда омраза приятел работилница раздел рибар светлина склад спомен същество усещане хоро чест

Подобни цитати