След като загубихме толкова много бащи, сянката, оставена от нашата къща, стана много по-голяма и по-дебела от сенките на съседните къщи. Сякаш тъгуваше, увита във воал от себе си. Другите къщи имаха тънки, приятни сенки, през лятото те бяха заменени от сенници или шапка. Нашите имаха дълбока сянка, която те взе със себе си като вода и ако не внимаваше, можеше да се удавиш в нея, струва ми се. Скоро се научих да различавам къщите по сянка. Тези със сенки като бездната бяха загубили любимите си хора.