Има онази странна и готина граница, която музиката може да пресече там, където все още ви накара да настръхнете и смятате, че е готина, но от друга страна това е нещо като да ви остави да се откажете малко от ироничните аспекти на това нещо. Мисля, че това е необяснимо, миризмата на филм. Това е вкусът на филма.