Системният възглед за природата и човека очевидно не е антропоцентричен, но не е нехуманистичен за всичко това. Тя ни позволява да разберем, че човекът е един вид система в сложна и обхващаща йерархия на природата и в същото време ни казва, че всички системи имат стойност и присъща стойност. Те са ориентирани към целите, самоподдържащи се и самосъздаващи се изрази на склонността на природата към ред и приспособяване. Статутът на човека не се намалява, като се признае амебата за негов роднина, нито като се признае, че социокултурните системи са негови суперсистеми. Виждането на себе си като свързваща връзка в сложна естествена йерархия отменя антропоцентризма на човека, но виждането на самата йерархия като израз на самореждаща се и самосъздаваща се природа укрепва самочувствието му и насърчава неговия хуманизъм.