Представете си вселена, съставена не от неща в пространството и във времето, а от шарени потоци, простиращи се в нейните обхвати. Това, което тече, е мистериозно, неиндивидуализирано нещо, което наричаме енергия. Тече по пътеки, структурирани от метриката на интегралното пространство-време. Тече плавно, без пукнатини или бръчки, по обширни участъци от тази космическа матрица и в някои региони се изкривява.