Когато отивам в медитация, просто се концентрирам върху единството със съществената универсална вибрация. Дишането ми става по-дълбоко, по-бавно и по-одухотворено. Моите телесни клетки също стават по-одухотворени. Усещам как клетките ми се разширяват през околното пространство, докато няма разделителна линия между мен и пространството, нито между мен и другите. Съзнанието ми все още признава, че съм Масами Сайонджи, но няма граница за моето съществуване. Аз съм едно с Вселената, едно със Земята, едно с всички живи същества, съществуващи извън времето и пространството.