Нима хората още не са научили, че времето на повърхностните интелектуални игри е приключило, че агонията е безкрайно по-важна от силогизма, че плачът на отчаянието е по-разкриващ от най-фината мисъл и че сълзите винаги имат по-дълбоки корени от усмивките?
