Когато романист успее да опише или предизвика нещо, което си мислил или чувствал, без да осъзнава, че и други хора са се оказали в същата ситуация и са имали същите чувства, това създава същата солидарност. Може би е по-добре да мислим за хумора не като инструмент за изразяване на солидарността, а като някакъв страничен продукт. Може би осъзнаването "не съм сам за това" винаги е или често е смешно.