Страхът е странен. Той се утаява върху сандъците и прониква през кожата, през слоеве тъкан, мускули и кости и се събира в черна дупка с размер на душата, изсмуквайки радостта от живота, удоволствието, красотата. Но не надеждата. По някакъв начин надеждата е единственото, устойчиво на страха, и именно тази надежда прави следващия дъх възможен, следващата стъпка, следващия малък акт на бунт, дори ако този бунт просто остава жив.