Страхът е странен. Той се утаява върху сандъците и прониква през кожата, през слоеве тъкан, мускули и кости и се събира в черна дупка с размер на душата, изсмуквайки радостта от живота, удоволствието, красотата. Но не надеждата. По някакъв начин надеждата е единственото, устойчиво на страха, и именно тази надежда прави следващия дъх възможен, следващата стъпка, следващия малък акт на бунт, дори ако този бунт просто остава жив. (Ейми Хармън)

Страхът е странен. Той се утаява върху сандъците и прониква през кожата, през слоеве тъкан, мускули и кости и се събира в черна дупка с размер на душата, изсмуквайки радостта от живота, удоволствието, красотата. Но не надеждата. По някакъв начин надеждата е единственото, устойчиво на страха, и именно тази надежда прави следващия дъх възможен, следващата стъпка, следващия малък акт на бунт, дори ако този бунт просто остава жив.

Ейми Хармън

Свързани теми

акт бунт дупка душа дъх живот кожа кост красота мускул надежда начин права радост размер сандък слой страх стъпка тъкан удоволствие

Подобни цитати