Ние четем фентъзи, за да върнем загубените краски, усещането за вкуса на подправките и слушането на песента на сирените. Има нещо древно и истинско във фентъзито, затрогващо дълбоки струни в нашата душа. Фентъзито се обръща в скритото дълбоко в нас дете, което мечтае, че ще ловува в гората нощем, ще пирува в подножието на гората и ще намери любов, която ще продължи вечно някъде на юг от Оз и на север от Шангри-Ла.