Може би единствената причина, поради която детските спомени действат върху нас толкова силно, е, че като са най-отдалечените, които притежаваме, те са най-лошо запомнените и така предлагат най-малко съпротива на този процес, чрез който ги формираме по-близо и по-близо до идеал което е основно художествено или поне нефактуално.