Историите бяха станали част от нея дотогава; прилепваха по костите й като хубава храна, цъфтяха вътре в нея като градина. Те бяха толкова дълбоки и смислени, колкото всяка друга черта, която татко й бе предал: сините й очи, сламената й коса, посипването на лунички по носа.