Но знанието не защитава човек. Животът е презрителен към знанието; принуждава го да седи в преддверията, да чака отвън. Страст, енергия, лъжи: това е, което животът се възхищава. И все пак всичко може да понесе, ако цялото човечество гледа. Мъчениците го доказват. Живеем във вниманието на другите. Ние се обръщаме към него като към цветя към слънцето.