Всъщност прозрението е истинският белег на съпричастността. Силата на истинската съпричастност е способността му да ни даде ново разбиране за емоциите и мислите на другия човек, за да осветли аспект от неговото преживяване, който не би бил очевиден за нас, ако не сме стъпвали на мястото му.