Като романистка добивах историята си, семейството си и паметта си, но по много специфичен начин. Пишейки художествена литература, никога не се възползвах от преживявания веднага, както се случиха. Трябваше да оставя нещата да нагънат в паметта ми, да узреят и да се преобразят в нещо смислено.