Всъщност границата между възприемането и халюцинацията не е толкова ясна, колкото обичаме да мислим. В известен смисъл, когато гледаме света, ние постоянно халюцинираме. Човек би могъл почти да разглежда възприятието като акт на избиране на тази халюцинация, която най-добре отговаря на входящите данни.