Единственият път, в който тя някога се чувстваше спокойна, беше на неговите концерти. Тогава тя можеше да седи спокойно, да го наблюдава и да засити сърцето си. В музиката му беше мястото, където той живееше и се възраждаше и където тя първо го беше обичала. И тя знаеше, винаги, винаги, когато беше там, че той свиреше за нея.